Бих искал книгите ми да помагат на хората да стават по-добри - Михаил Шолохов
Руският 
публицист Михаил Шолохов е притежател на Нобелова премия за литература през 1965 година На български са превеждани книгите му „ Съдбата на индивида “, „ Донски разкази “, „ Тихият Дон “, „ Те се сражаваха за родината “. През 30-те години написа няколко писма до Сталин, в които го моли да изпрати помощ за страдащите в колхозите и совхозите в някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Роден е на 24 май 1905 година в селището Вьошенская, Ростовска област, Русия. Учи в началото в църковното учебно заведение, по-късно в гимназия, само че събитията през 1917 година му попречват да продължи образованието си. В края на 1922 година отпътува за Москва с желание да учи, само че заради липса на средства е заставен да упражнява тежък труд. В Москва контактува с поети и писатели от групата „ Млада армия “, което оказва въздействие върху неговите ползи. През 1923 година разгласява първата си творба — фейлетонът „ Изпитание “, а на идната година и първия си роман.
През 1925 година се среща с огромния публицист и критик Александър Серафимович, който го насърчава в литературните му опити, което Шолохов цени през целия си живот, приемайки Серафимофич за собствен пръв преподавател. Междувременно Шолохов разгласява във вестниците и списанията други разкази, които през 1926година издава в два сборника.
В края на 1926 година стартира да написа романа „ Тихият Дон “, първият том от който излиза през 1928 година, а вторият — през 1929 година Възторжени мнения за романа вършат както Серафимович, по този начин и Максим Горки. Работата над третия том краткотрайно прекъсва, защото Шолохов стартира да написа новия си разказ „ Разораната целина “. Излизането на първия том на новия разказ става през 1932 година и е литературното събитие на годината. През 30-те години Шолохов продължава работа над „ Разораната целина “ и издава трети и четвърти том на „ Тихият Дон “. Освен това разгласява публикации за литературата и културата.
По време на Втората международна война Шолохов е боен сътрудник на вестниците „ Правда “ и „ Красная звезда “, публикувайки също по този начин разкази и очерци отдадени на Отечествената война. По време на войната писателят стартира да разгласява и глави от новия си разказ „ Те се сражаваха за Родината “, а модифицираният му вид е публикуван през 1969 година
През първите години след войната Шолохов се отдава на социална активност. През 50-те той продължава да работи над продължението на романа си „ Те се сражаваха за Родината “, разгласява известния си роман „ Съдбата на индивида “, а през 1960 година излиза втори том на „ Разораната целина “.
Голямо събитие за руската литература е международното самопризнание на „ Тихия Дон “ и през 1965 година Михаил Шолохов става лауреат на Нобелова премия за този разказ. През целия си живот Шолохов живее в родното си място, където на 21 февруари 1984 година и умира.
„ С хилядолетия се натрупат и постоянно живеят в словото несметни съкровища на човешката мисъл и опит. “
„ Романът подготвя към най-искрено проучване на невероятния свят към нас, вместо да слага дребното его на всеки като център на вселената. “
„ Според мен същинските пионери са тези актьори, които слагат на напред във времето новото в своето творчество и дефинират характерностите на живота в своята ера. “
„ Аз съм от тези писатели, които считат за най-висока чест цялостната независимост, която са получили да употребяват писалката си, с цел да служат на работническата класа. “
„ Огромна част от популацията на света се въодушевява от едни и същи фантазии и стремежи и има едни и същи ползи, които свързват хората доста повече, в сравнение с ги разделят. “
„ Пакостливите истини са положителни единствено в случай че ги изрича непосредствен. “
„ Понякога животът си играеше с него, от време на време се увисваше на врата му като камък на врата на удавник. “
„ Отстрани видяно, не беше огромна хубавица. Но аз не я гледах в профил, а право в очите. ”
Инфо: www.magnifisonz.com
